Върви!
Върви!
Върви!
По стръмните облаци.
Върви! Все нагоре в простора,
над черните пропасти.
Не падай! Не трепвай за миг!
Върви и бори се!
Без помощен вик!
В тези дни на раздора
поспри се и виж,
съдбата и словото твое е!
В дни на позора
пристрастно мълчиш...
А не бива!
Във теб е свещената сила
и правда-секира,
що тайно е скрила
в тез огнени пазви
кървав барут,
и паметно пази
безкраен хомот...
Върви!
Дори да кърви,
да трещи във сърцето,
извади острието!
Върви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
