Върви

28 ene 2009, 23:08

Poesía » Filosófica

632 0 4

Понякога обичам да рисувам

със тихи, искащи слова.

Понякога обичам аромата

на падащите есенни листа...

Понякога обичам да чертая

по небето

със вълшебен, мой си тебешир...

Понякога обичам да се скитам.

На ум. Във тъмно синя

морска и безлюдна шир...

Понякога обичам да живея

отвъд контрол и заповядващи лица.

Понякога обичам да се смея - безумно...

в странна някоя тълпа.

Понякога обичам и да плача

на ум, на глас -

в деня и във нощта.

Понякога обичам да закрача

по друм от светлини

в очакващи лица...

Понякога обичам да умирам.

По стръмното на моите мечти.

Защото искам и обичам -

да откривам

смисъла да стана -

в мисълта - ВЪРВИ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

robert (Роберт Кулиани)

2009-01-29T07:19:18+02:00

...Понякога обичам да умирам.

По стръмното на моите мечти....

Много добро!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-28T23:51:38+02:00

този спор вече сме го водили
изречена (Мая Попова)

2009-01-28T23:47:31+02:00

не, Доре тук е "на ум, на глас"
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-28T23:43:22+02:00

"наум" - изписва се слято.