Ането (Ани Ракова) Ането (Ани Ракова)
43
Jan 28, 2009, 11:08 PM

Върви

916 0 4
 

Понякога обичам да рисувам

със тихи, искащи слова.

Понякога обичам аромата

на падащите есенни листа...

 

Понякога обичам да чертая

по небето

със вълшебен, мой си тебешир...

Понякога обичам да се скитам.

На ум. Във тъмно синя

морска и безлюдна шир...

 

Понякога обичам да живея

отвъд контрол и заповядващи лица.

Понякога обичам да се смея - безумно...

в странна някоя тълпа.

 

Понякога обичам и да плача

на ум, на глас -

в деня и във нощта.

Понякога обичам да закрача

по друм от светлини

в очакващи лица...

 

Понякога обичам да умирам.

По стръмното на моите мечти.

Защото искам и обичам -

да откривам

смисъла да стана -

в мисълта - ВЪРВИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0