Върви
Понякога обичам да рисувам
със тихи, искащи слова.
Понякога обичам аромата
на падащите есенни листа...
Понякога обичам да чертая
по небето
със вълшебен, мой си тебешир...
Понякога обичам да се скитам.
На ум. Във тъмно синя
морска и безлюдна шир...
Понякога обичам да живея
отвъд контрол и заповядващи лица.
Понякога обичам да се смея - безумно...
в странна някоя тълпа.
Понякога обичам и да плача
на ум, на глас -
в деня и във нощта.
Понякога обичам да закрача
по друм от светлини
в очакващи лица...
Понякога обичам да умирам.
По стръмното на моите мечти.
Защото искам и обичам -
да откривам
смисъла да стана -
в мисълта - ВЪРВИ!
© Ани Ракова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
този спор вече сме го водили
-
не, Доре тук е "на ум, на глас"
-
"наум" - изписва се слято.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По стръмното на моите мечти....
Много добро!!!