Ането (Ани Ракова) Ането (Ани Ракова)
43
Jan 28, 2009, 11:08 PM

Върви

913 0 4
 

Понякога обичам да рисувам

със тихи, искащи слова.

Понякога обичам аромата

на падащите есенни листа...

 

Понякога обичам да чертая

по небето

със вълшебен, мой си тебешир...

Понякога обичам да се скитам.

На ум. Във тъмно синя

морска и безлюдна шир...

 

Понякога обичам да живея

отвъд контрол и заповядващи лица.

Понякога обичам да се смея - безумно...

в странна някоя тълпа.

 

Понякога обичам и да плача

на ум, на глас -

в деня и във нощта.

Понякога обичам да закрача

по друм от светлини

в очакващи лица...

 

Понякога обичам да умирам.

По стръмното на моите мечти.

Защото искам и обичам -

да откривам

смисъла да стана -

в мисълта - ВЪРВИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0