1 dic 2011, 17:00

Върви по дяволите, дяволе 

  Poesía
1154 0 19

Върви по дяволите, дяволе!

Пък аз оттука – мой си път ще хвана.

Не знам надясно ли, наляво ли,

или нагоре – право през тавана.

 

Живях ти ада – знам го целия.

Из всичките му кръгове се влачих.

Кажи ми – моето сърце ли е,

щом ни се смее вече, нито плаче?

 

Не помня кой ме дявол караше

на медените думи да ти вярвам,

да ги приемам за подаръци,

сама в капаните ти да се вкарвам.

 

Мен дяволите са ме хванали

(с отскубнати от дърпане опашки).

Върви си, дяволе! Разбра, нали? -

Гори го огън всичкото орташко.

 

Не давам пет пари за ранга ти -

не ща те ни в един от двата свята!

Не знаеш нито колко ангели,

ни колко дяволи са ми в главата.

 

01.12.2011

R.D.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??