1 dic 2011, 17:00

Върви по дяволите, дяволе

  Poesía
1.3K 0 19

Върви по дяволите, дяволе!

Пък аз оттука – мой си път ще хвана.

Не знам надясно ли, наляво ли,

или нагоре – право през тавана.

 

Живях ти ада – знам го целия.

Из всичките му кръгове се влачих.

Кажи ми – моето сърце ли е,

щом ни се смее вече, нито плаче?

 

Не помня кой ме дявол караше

на медените думи да ти вярвам,

да ги приемам за подаръци,

сама в капаните ти да се вкарвам.

 

Мен дяволите са ме хванали

(с отскубнати от дърпане опашки).

Върви си, дяволе! Разбра, нали? -

Гори го огън всичкото орташко.

 

Не давам пет пари за ранга ти -

не ща те ни в един от двата свята!

Не знаеш нито колко ангели,

ни колко дяволи са ми в главата.

 

01.12.2011

R.D.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...