Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия.
Из всичките му кръгове се влачих.
Кажи ми – моето сърце ли е,
щом ни се смее вече, нито плаче?
Не помня кой ме дявол караше
на медените думи да ти вярвам,
да ги приемам за подаръци,
сама в капаните ти да се вкарвам. ...