Dec 1, 2011, 5:00 PM

Върви по дяволите, дяволе

  Poetry
1.3K 0 19

Върви по дяволите, дяволе!

Пък аз оттука – мой си път ще хвана.

Не знам надясно ли, наляво ли,

или нагоре – право през тавана.

 

Живях ти ада – знам го целия.

Из всичките му кръгове се влачих.

Кажи ми – моето сърце ли е,

щом ни се смее вече, нито плаче?

 

Не помня кой ме дявол караше

на медените думи да ти вярвам,

да ги приемам за подаръци,

сама в капаните ти да се вкарвам.

 

Мен дяволите са ме хванали

(с отскубнати от дърпане опашки).

Върви си, дяволе! Разбра, нали? -

Гори го огън всичкото орташко.

 

Не давам пет пари за ранга ти -

не ща те ни в един от двата свята!

Не знаеш нито колко ангели,

ни колко дяволи са ми в главата.

 

01.12.2011

R.D.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...