Върви си
Иди си, няма да се моля!
Върви, така е по-добре!
Вместо да боли безшумно,
тръгвай! Съдбата те зове!
Тръгвай, моля те, че ме боли,
убиваш ме бавно,
пролях безброй сълзи,
без думи някак си ме нарани!
Боли ме, но вече те няма!
Дали ще свикна с таз промяна?
Чувствам в мене рана,
от тебе издълбана.
Тръгна огорчен навярно...
Не очакваше от мен това.
Но мъката съсипва бавно
и трябва с тебе да се разделя!
© Милица Todos los derechos reservados