May 10, 2005, 11:45 AM

Върви си

  Poetry
2.1K 0 4

Върви си

Иди си, няма да се моля!
Върви, така е по-добре!
Вместо да боли безшумно,
тръгвай! Съдбата те зове!

Тръгвай, моля те, че ме боли,
убиваш ме бавно,
пролях безброй сълзи,
без думи някак си ме нарани!


Боли ме, но вече те няма!
Дали ще свикна с таз промяна?
Чувствам в мене рана,
от тебе издълбана.

Тръгна огорчен навярно...
Не очакваше от мен това.
Но мъката съсипва бавно
и трябва с тебе да се разделя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Благодаря.Трудно е да кажеш на някой да си тръгне,когато със цялото си сърце искаш да е до теб...Така наистина е по-добре няма незаменими хора!
  • на мен ми харесва 6 от мен
  • имаш малка грешка горе, пропуснала си буква, но иначе съвсем не е за две и сега ще оправим и този момент с двойката дето са ти я писали

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...