Във сънищата мои ти не идвай!

Не пристъпвай тихичко в нощта!

Не ми шепти. Не казвай мойто име!

Не се промъквай в моята душа.

Боли ме тъй сърцето ми ранено,

като пантера стена във нощта...

Навън е топло, а мен ми е студено,

щом няма те до мене у дома.

И знам, че няма да се върнеш, скъпа,

но може би така е по-добре...

Не искам винаги сърцето ми да стене,

като гладно и безпомощно дете.

Дочуй навън как вятърът си стене

песен за живота и смъртта...

Отивай си! Не искам да си с мене.

Оставам сам със своята съдба...