28.02.2012 г., 13:27 ч.

Върви си 

  Поезия
701 0 0

Във сънищата мои ти не идвай!

Не пристъпвай тихичко в нощта!

Не ми шепти. Не казвай мойто име!

Не се промъквай в моята душа.

 

Боли ме тъй сърцето ми ранено,

като пантера стена във нощта...

Навън е топло, а мен ми е студено,

щом няма те до мене у дома.

 

И знам, че няма да се върнеш, скъпа,

но може би така е по-добре...

Не искам винаги сърцето ми да стене,

като гладно и безпомощно дете.

 

Дочуй навън как вятърът си стене

песен за живота и смъртта...

Отивай си! Не искам да си с мене.

Оставам сам със своята съдба...

 

 

 

© Добромир Радев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??