Във сънищата мои ти не идвай!
Не пристъпвай тихичко в нощта!
Не ми шепти. Не казвай мойто име!
Не се промъквай в моята душа.
Боли ме тъй сърцето ми ранено,
като пантера стена във нощта...
Навън е топло, а мен ми е студено,
щом няма те до мене у дома.
И знам, че няма да се върнеш, скъпа,
но може би така е по-добре...
Не искам винаги сърцето ми да стене,
като гладно и безпомощно дете.
Дочуй навън как вятърът си стене
песен за живота и смъртта...
Отивай си! Не искам да си с мене.
Оставам сам със своята съдба...
© Добромир Радев Всички права запазени