Върви си!

Тук не ще се чуе смях отново.

Върви си!

Недей дори да казваш сбогом.

Искам гнева си аз да излея.

Гняв, напиращ в мен от години.

Но ще бъда грозен -

красотата аз ще опустоша.

Не се обръщай!

Върви напред!

Не ме търси вече!

Не ми пиши вече нито ред!

Превит от болка,

тук аз ще умра.

Под старото дърво,

където първата целувка беше...

В дъжд от горчиви сълзи се давя.

Виждам ярка светлина.

Ангелите нежни песни пеят.

Политам в небесата,