Nov 10, 2009, 1:54 PM

Върви си

  Poetry » Love
635 0 0

Върви си!

Тук не ще се чуе смях отново.

Върви си!

Недей дори да казваш сбогом.

 

Искам гнева си аз да излея.

Гняв, напиращ в мен от години.

Но ще бъда грозен -

красотата аз ще опустоша.

 

Не се обръщай!

Върви напред!

Не ме търси вече!

Не ми пиши вече нито ред!

 

Превит от болка,

тук аз ще умра.

Под старото дърво,

където първата целувка беше...

 

В дъжд от горчиви сълзи се давя.

Виждам ярка светлина.

Ангелите нежни песни пеят.

Политам в небесата,

за да се спася.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Горанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...