10.11.2009 г., 13:54

Върви си

636 0 0

Върви си!

Тук не ще се чуе смях отново.

Върви си!

Недей дори да казваш сбогом.

 

Искам гнева си аз да излея.

Гняв, напиращ в мен от години.

Но ще бъда грозен -

красотата аз ще опустоша.

 

Не се обръщай!

Върви напред!

Не ме търси вече!

Не ми пиши вече нито ред!

 

Превит от болка,

тук аз ще умра.

Под старото дърво,

където първата целувка беше...

 

В дъжд от горчиви сълзи се давя.

Виждам ярка светлина.

Ангелите нежни песни пеят.

Политам в небесата,

за да се спася.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...