алора (Христина Георгиева) алора (Христина Георгиева)
1 15
30 dic 2008, 22:56

Върви си

1.3K 0 3

                                                            

       ВЪРВИ СИ

В очите ти тъжни поглеждам,

а устните с болка мълвят:

"Върви си, няма как да те обичам.

върви си, докато още има как...

За мене всеки спомен заличи,

изтрий ме от сърцето, аз съм грешка!

Очите ми, целувките ми, всичко забрави...

Да ме обичаш - това е нечовешко.

За теб ще бъда просто поробител

на нежната ти, искрена душа.

Ще властвам, ще мачкам и ще те питам:

"Все още ли съм твоята жена?"

И всичко с любовта ще оправдавам,

нали за мен на всичко си готов...!?

Но моля те, та аз дори не заслужавам

миг с теб от тоз живот!!!

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0