алора (Христина Георгиева) алора (Христина Георгиева)
1 15
30 dic 2008, 22:56

Върви си

1.3K 0 3

                                                            

       ВЪРВИ СИ

В очите ти тъжни поглеждам,

а устните с болка мълвят:

"Върви си, няма как да те обичам.

върви си, докато още има как...

За мене всеки спомен заличи,

изтрий ме от сърцето, аз съм грешка!

Очите ми, целувките ми, всичко забрави...

Да ме обичаш - това е нечовешко.

За теб ще бъда просто поробител

на нежната ти, искрена душа.

Ще властвам, ще мачкам и ще те питам:

"Все още ли съм твоята жена?"

И всичко с любовта ще оправдавам,

нали за мен на всичко си готов...!?

Но моля те, та аз дори не заслужавам

миг с теб от тоз живот!!!

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0