Dec 30, 2008, 10:56 PM

Върви си

  Poetry » Love
1.3K 0 3

                                                            

       ВЪРВИ СИ

В очите ти тъжни поглеждам,

а устните с болка мълвят:

"Върви си, няма как да те обичам.

върви си, докато още има как...

За мене всеки спомен заличи,

изтрий ме от сърцето, аз съм грешка!

Очите ми, целувките ми, всичко забрави...

Да ме обичаш - това е нечовешко.

За теб ще бъда просто поробител

на нежната ти, искрена душа.

Ще властвам, ще мачкам и ще те питам:

"Все още ли съм твоята жена?"

И всичко с любовта ще оправдавам,

нали за мен на всичко си готов...!?

Но моля те, та аз дори не заслужавам

миг с теб от тоз живот!!!

                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...