алора (Христина Георгиева) алора (Христина Георгиева)
1 15
Dec 30, 2008, 10:56 PM

Върви си

  Poetry » Love
1.3K 0 3

                                                            

       ВЪРВИ СИ

В очите ти тъжни поглеждам,

а устните с болка мълвят:

"Върви си, няма как да те обичам.

върви си, докато още има как...

За мене всеки спомен заличи,

изтрий ме от сърцето, аз съм грешка!

Очите ми, целувките ми, всичко забрави...

Да ме обичаш - това е нечовешко.

За теб ще бъда просто поробител

на нежната ти, искрена душа.

Ще властвам, ще мачкам и ще те питам:

"Все още ли съм твоята жена?"

И всичко с любовта ще оправдавам,

нали за мен на всичко си готов...!?

Но моля те, та аз дори не заслужавам

миг с теб от тоз живот!!!

                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0