Върви си
ВЪРВИ СИ
В очите ти тъжни поглеждам,
а устните с болка мълвят:
"Върви си, няма как да те обичам.
върви си, докато още има как...
За мене всеки спомен заличи,
изтрий ме от сърцето, аз съм грешка!
Очите ми, целувките ми, всичко забрави...
Да ме обичаш - това е нечовешко.
За теб ще бъда просто поробител
на нежната ти, искрена душа.
Ще властвам, ще мачкам и ще те питам:
"Все още ли съм твоята жена?"
И всичко с любовта ще оправдавам,
нали за мен на всичко си готов...!?
Но моля те, та аз дори не заслужавам
миг с теб от тоз живот!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Георгиева Всички права запазени
