Залостих вратата на сърцето си за теб.
И спомените ни зарових вън на двора.
Запалих всяка дума казана от теб.
И вече името ти аз не помня.
Не се опитвай да се връщаш в моя сън.
За теб стени от тръни изградих си.
И онзи океан ей там отвън -
от сълзите ми направен е. (Пийни си!)
И недей да чакаш вече думи и слова.
Аз нямам повече какво да кажа.
Обичах те! Сега е късно за това,
така че, моля те, върви си. ...