Залостих вратата на сърцето си за теб.
И спомените ни зарових вън на двора.
Запалих всяка дума казана от теб.
И вече името ти аз не помня.
Не се опитвай да се връщаш в моя сън.
За теб стени от тръни изградих си.
И онзи океан ей там отвън -
от сълзите ми направен е. (Пийни си!)
И недей да чакаш вече думи и слова.
Аз нямам повече какво да кажа.
Обичах те! Сега е късно за това,
така че, моля те, върви си.
Християна Рачева
© Християна Рачева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
