Залостих вратата на сърцето си за теб.

И спомените ни зарових вън на двора.

Запалих всяка дума казана от теб.

И вече името ти аз не помня.

Не се опитвай да се връщаш в моя сън.

За теб стени от тръни изградих си.

И онзи океан ей там отвън - 

от сълзите ми направен е. (Пийни си!)

И недей да чакаш вече думи и слова.

Аз нямам повече какво да кажа.

Обичах те! Сега е късно за това,

така че, моля те, върви си. 

Християна Рачева