17 abr 2011, 19:41

Върви си, любов

3.1K 4 17

Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -

Този дом е за теб забранен!

Стари чувства?! Отнесе ги вятър...

Как изобщо се сети за мен?!

 

Май не помниш?! - Когато те чаках,

ти заспиваше в друго легло...

Много сълзи за тебе изплаках

и се мъчих с въпроси "Защо"...

 

Уморих се, Любов,  да те пазя!

(Всеки спомен за теб е нелеп...)

Нямах сили дори да те мразя -

просто някак си свикнах  без теб...

 

Днес се връщаш... Нима си ми нужна?!

Погледни се - дори не болиш!

Парадокс - щом усетих те чужда,

се научи към мен да вървиш...

 

 http://vbox7.com/play:cc043f4b 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова ми е близка поезията ти!!!
  • Прекрасно написано! Харесах много !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Както винаги си на ниво!Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря Ви за насладата, която ми подарихте с това стихотворение и това понато до болка чувство.
  • защо така ми е познат този парадокс...
    поздрав и от мен - много добър стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...