Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -
Този дом е за теб забранен!
Стари чувства?! Отнесе ги вятър...
Как изобщо се сети за мен?!
Май не помниш?! - Когато те чаках,
ти заспиваше в друго легло...
Много сълзи за тебе изплаках
и се мъчих с въпроси "Защо"...
Уморих се, Любов, да те пазя!
(Всеки спомен за теб е нелеп...)
Нямах сили дори да те мразя -
просто някак си свикнах без теб...
Днес се връщаш... Нима си ми нужна?!
Погледни се - дори не болиш!
Парадокс - щом усетих те чужда,
се научи към мен да вървиш...
http://vbox7.com/play:cc043f4b
© Мариела Челебиева Все права защищены