17.04.2011 г., 19:41

Върви си, любов

3.1K 4 17

Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -

Този дом е за теб забранен!

Стари чувства?! Отнесе ги вятър...

Как изобщо се сети за мен?!

 

Май не помниш?! - Когато те чаках,

ти заспиваше в друго легло...

Много сълзи за тебе изплаках

и се мъчих с въпроси "Защо"...

 

Уморих се, Любов,  да те пазя!

(Всеки спомен за теб е нелеп...)

Нямах сили дори да те мразя -

просто някак си свикнах  без теб...

 

Днес се връщаш... Нима си ми нужна?!

Погледни се - дори не болиш!

Парадокс - щом усетих те чужда,

се научи към мен да вървиш...

 

 http://vbox7.com/play:cc043f4b 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ми е близка поезията ти!!!
  • Прекрасно написано! Харесах много !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Както винаги си на ниво!Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря Ви за насладата, която ми подарихте с това стихотворение и това понато до болка чувство.
  • защо така ми е познат този парадокс...
    поздрав и от мен - много добър стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...