17.04.2011 г., 19:41

Върви си, любов

3.1K 4 17

Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -

Този дом е за теб забранен!

Стари чувства?! Отнесе ги вятър...

Как изобщо се сети за мен?!

 

Май не помниш?! - Когато те чаках,

ти заспиваше в друго легло...

Много сълзи за тебе изплаках

и се мъчих с въпроси "Защо"...

 

Уморих се, Любов,  да те пазя!

(Всеки спомен за теб е нелеп...)

Нямах сили дори да те мразя -

просто някак си свикнах  без теб...

 

Днес се връщаш... Нима си ми нужна?!

Погледни се - дори не болиш!

Парадокс - щом усетих те чужда,

се научи към мен да вървиш...

 

 http://vbox7.com/play:cc043f4b 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ми е близка поезията ти!!!
  • Прекрасно написано! Харесах много !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Както винаги си на ниво!Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря Ви за насладата, която ми подарихте с това стихотворение и това понато до болка чувство.
  • защо така ми е познат този парадокс...
    поздрав и от мен - много добър стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...