Върви си по Пътя белязан...
Върви си по Пътя белязан…
Дали самотата е сладка?
Дочуваш дълбокото в себе си,
потъваш единствено в блато
от мисли, които сам сееш си.
Береш плодове на сеитба,
оставаш с вкуса на горчиво,
засято е семето в плитко,
и съхне цветът мълчаливо.
Пътувай си скитнико смело,
животът е пъстра поляна,
посята и с тръни безцелни,
върви си, по Пътя белязан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Санвали Todos los derechos reservados
