Върви си по Пътя белязан…
Дали самотата е сладка?
Дочуваш дълбокото в себе си,
потъваш единствено в блато
от мисли, които сам сееш си.
Береш плодове на сеитба,
оставаш с вкуса на горчиво,
засято е семето в плитко,
и съхне цветът мълчаливо.
Пътувай си скитнико смело,
животът е пъстра поляна,
посята и с тръни безцелни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up