Върви си по Пътя белязан…
Дали самотата е сладка?
Дочуваш дълбокото в себе си,
потъваш единствено в блато
от мисли, които сам сееш си.
Береш плодове на сеитба,
оставаш с вкуса на горчиво,
засято е семето в плитко,
и съхне цветът мълчаливо.
Пътувай си скитнико смело,
животът е пъстра поляна,
посята и с тръни безцелни,
върви си, по Пътя белязан.
© Санвали All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
