31 oct 2009, 12:56

Вървим 

  Poesía » Civil
945 1 3

Вървим

 

Вървим! Неуморно се борим

и всеки  вдълбал е в душата си болка

и няма мечти. Все по-малко говорим,

въртим поредната душевна обиколка...

 

Вървим! През тръните бодливи

отчаяно преплитаме крака

и дните ни – бездънни, бледосиви -

се борят диво с нашта самота.

 

Вървим! Поспираме за малко

да си починем, да склоним глава,

ала почивка няма! Жалко...

Животът се върти в безкрайността.

 

Вървим! Дори и не скърбим...

За скърби вече време няма.

Прибираме се, лягаме да спим,

ала сънят е простичка измама...

 

Вървим! И някак все по-чужди

сърцата си озъбено дерем,

а те – сърцата - имат нужди...

Умираме, но няма как да спрем...

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Криси! Виждам - това е поредния ти много силен и стойностен стих! Дали има думи, които да изразят възхищението, което човек изпитва, четейки твоята прекрасна поезия?! Не мисля... За това - само така, не спирай да пишеш толкова красиво! Не спирай да мечтаеш! Не спирай да си човекът, който познавам и безкрайно уважавам! И... Никога, Никога, Никога не спирай да се усмихваш! Поздрави, мила!
  • А ние вървим...
    Хареса ми!
  • Наистина животът е едно много велико испитание в Земята , която е проклята . Брво добре си се справил с поезията !
Propuestas
: ??:??