Вървим
Вървим
Вървим! Неуморно се борим
и всеки вдълбал е в душата си болка
и няма мечти. Все по-малко говорим,
въртим поредната душевна обиколка...
Вървим! През тръните бодливи
отчаяно преплитаме крака
и дните ни – бездънни, бледосиви -
се борят диво с нашта самота.
Вървим! Поспираме за малко
да си починем, да склоним глава,
ала почивка няма! Жалко...
Животът се върти в безкрайността.
Вървим! Дори и не скърбим...
За скърби вече време няма.
Прибираме се, лягаме да спим,
ала сънят е простичка измама...
Вървим! И някак все по-чужди
сърцата си озъбено дерем,
а те – сърцата - имат нужди...
Умираме, но няма как да спрем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
