Oct 31, 2009, 12:56 PM

Вървим

  Poetry » Civic
1.3K 1 3

Вървим

 

Вървим! Неуморно се борим

и всеки  вдълбал е в душата си болка

и няма мечти. Все по-малко говорим,

въртим поредната душевна обиколка...

 

Вървим! През тръните бодливи

отчаяно преплитаме крака

и дните ни – бездънни, бледосиви -

се борят диво с нашта самота.

 

Вървим! Поспираме за малко

да си починем, да склоним глава,

ала почивка няма! Жалко...

Животът се върти в безкрайността.

 

Вървим! Дори и не скърбим...

За скърби вече време няма.

Прибираме се, лягаме да спим,

ала сънят е простичка измама...

 

Вървим! И някак все по-чужди

сърцата си озъбено дерем,

а те – сърцата - имат нужди...

Умираме, но няма как да спрем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Криси! Виждам - това е поредния ти много силен и стойностен стих! Дали има думи, които да изразят възхищението, което човек изпитва, четейки твоята прекрасна поезия?! Не мисля... За това - само така, не спирай да пишеш толкова красиво! Не спирай да мечтаеш! Не спирай да си човекът, който познавам и безкрайно уважавам! И... Никога, Никога, Никога не спирай да се усмихваш! Поздрави, мила!
  • А ние вървим...
    Хареса ми!
  • Наистина животът е едно много велико испитание в Земята , която е проклята . Брво добре си се справил с поезията !

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...