9 ene 2018, 19:30

Вървя

  Poesía
803 0 2

Вървя по пътя

на душата -

тук пълно е

с красиви

и опасни

върхове,

морета,

долини

и небеса.

Всеки миг

е ръб на пропаст.

Преминах този.

А другият?

Когато спра,

потъвам в

нежна и бездънна красота.

Мигът замира.

Но не и аз.

Аз тръгвам пак,

заслушана във приказка,

прошепвана от следващия връх.

Започва с пропаст.

Да сляза ли?

Ще мога ли отново

да избродя тъмното

и бездната му

да стопя...

По пътя на душата.

Аз вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...