koral (Кирилка Пачева)
389 709
9.01.2018 г., 19:30 ч.

Вървя 

  Поезия
391 0 2

Вървя по пътя

на душата -

тук пълно е

с красиви

и опасни

върхове,

морета,

долини

и небеса.

Всеки миг

е ръб на пропаст.

Преминах този.

А другият?

Когато спра,

потъвам в

нежна и бездънна красота.

Мигът замира.

Но не и аз.

Аз тръгвам пак,

заслушана във приказка,

прошепвана от следващия връх.

Започва с пропаст.

Да сляза ли?

Ще мога ли отново

да избродя тъмното

и бездната му

да стопя...

По пътя на душата.

Аз вървя.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??