Вървя
Вървя по пътя
на душата -
тук пълно е
с красиви
и опасни
върхове,
морета,
долини
и небеса.
Всеки миг
е ръб на пропаст.
Преминах този.
А другият?
Когато спра,
потъвам в
нежна и бездънна красота.
Мигът замира.
Но не и аз.
Аз тръгвам пак,
заслушана във приказка,
прошепвана от следващия връх.
Започва с пропаст.
Да сляза ли?
Ще мога ли отново
да избродя тъмното
и бездната му
да стопя...
По пътя на душата.
Аз вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
