Вървя по пътя
на душата -
тук пълно е
с красиви
и опасни
върхове,
морета,
долини
и небеса.
Всеки миг
е ръб на пропаст.
Преминах този.
А другият?
Когато спра,
потъвам в
нежна и бездънна красота.
Мигът замира.
Но не и аз.
Аз тръгвам пак,
заслушана във приказка,
прошепвана от следващия връх.
Започва с пропаст.
Да сляза ли?
Ще мога ли отново
да избродя тъмното
и бездната му
да стопя...
По пътя на душата.
Аз вървя.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Много ми хареса!Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
