Вървя

9 янв. 2018 г., 19:30

Поэзия

491 0 2

Вървя по пътя

на душата -

тук пълно е

с красиви

и опасни

върхове,

морета,

долини

и небеса.

Всеки миг

е ръб на пропаст.

Преминах този.

А другият?

Когато спра,

потъвам в

нежна и бездънна красота.

Мигът замира.

Но не и аз.

Аз тръгвам пак,

заслушана във приказка,

прошепвана от следващия връх.

Започва с пропаст.

Да сляза ли?

Ще мога ли отново

да избродя тъмното

и бездната му

да стопя...

По пътя на душата.

Аз вървя.

koral (Кирилка Пачева)

2018-01-10T13:37:44+02:00

Много хубаво казано, благодаря
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-10T07:05:56+02:00

Заприлича ми на планетата от Аватар, преди появата на хората. Много ми хареса!