Вървя сама

3 jul 2015, 8:54

Poesía » De amor

509 0 2

Вървя сама

Вървя сама напред по пътя,

след себе си оставям пресни дири,

събирам спомени, обиди и как да постъпя,

при мене спира музика на пеещи лири.

Ти тук ли си още или те няма,

остави сърцето да тупти спокойно,

радостта от мъката е по-голяма,

стои ли човешкото или мечтаеш тайно.

Времето спира да отдъхне от тъга,

нощта раздира се от сънища тревожни,

забрави годините докоснати с ръка,

брой щастливите минути, защото са възможни.

Букет ще свия от щастливи мигове,

нищо, че душата се сви от жестока болка,

мъката натрупана ще я отвеят ветрове,

ще бъда щастлива, че ме люлее житейска люлка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-07-03T16:00:37+03:00

Благодаря ти Тони, приятелко моя.Доброто ти сърце заслужава много обич и любов.
stoyna (Стойна Димова)

2015-07-03T15:12:22+03:00

"Времето спира да отдъхне от тъга,
нощта раздира се от сънища тревожни,
забрави годините докоснати с ръка,
брой щастливите минути, защото са възможни."
Ще те поздравя само с един стих от моя творба:
" Сред хиляди съм в тебе самота."
Ти имаш на какво да се отдадеш - Бог ти е дал дарба.Дерзай, Йонче!