Вървя сама
Вървя сама
Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири,
събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спира музика на пеещи лири.
Ти тук ли си още или те няма,
остави сърцето да тупти спокойно,
радостта от мъката е по-голяма,
стои ли човешкото или мечтаеш тайно.
Времето спира да отдъхне от тъга,
нощта раздира се от сънища тревожни,
забрави годините докоснати с ръка,
брой щастливите минути, защото са възможни.
Букет ще свия от щастливи мигове,
нищо, че душата се сви от жестока болка,
мъката натрупана ще я отвеят ветрове,
ще бъда щастлива, че ме люлее житейска люлка.
© Йонка Янкова All rights reserved.
