Вървях по прашния паваж

сред грешници с очи лъстиви

бездумно обладаваха се те

наяве

а насън

периодично полудяваха

красиви странници

удавници

отгръщах древни страници

полуразбрал препусках

рядко сам

бях глупав

и страхлив наивник

бягал съм

по потни улици

сред дюни изоставени

отново съм се раждал

докога

дали е топла самотата

страшно ли ще е отвъд смъртта

животът тук е

разцъфтява 

няма спиране

и без въпроси 

лято е

завинаги в нетрайната ми памет:

знойни дни

и нощни тайнства.