Вървяхме всички -
куци и сакати,
строени бяхме
"бъдно" да строим!
Със зъби скърцахме
и свивахме юмруци
живота си
да изтърпим!
Но ние "бъдното"
не построихме...
Насилниците
вече не са с нас.
В капиталисти
те се преродиха
и ни тормозят
пак със друга власт!
Защо е, питам, тази
лоша карма!?
Защо по български
и днес търпим?!
Защо така
живота си
прекарваме
и самара на гърба си
ще държим?!
© Христо Славов Todos los derechos reservados