Dec 12, 2012, 12:35 PM

Вървяхме и вървим

  Poetry » Civic
486 0 0

Вървяхме всички -
 куци и сакати,
строени бяхме
 "бъдно" да строим!
Със зъби скърцахме
и свивахме юмруци
живота си
 да изтърпим!

Но ние "бъдното"
 не построихме...
Насилниците
 вече не са с нас.
В капиталисти
 те се преродиха
и ни тормозят
пак със друга власт!

Защо е, питам, тази
 лоша карма!?
Защо по български
 и днес търпим?!
Защо така
 живота си
 прекарваме
и самара на гърба си
ще държим?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...