Въстание

В сърцето ми гръмна

топче черешово,

щом разбрах,

че да те имам не мога.

Вдигна въстание

душата ми клета,

в свръх отчаяние

от съдбата проклета.

Куршуми се ляха

все срещу нея,

от очите преляха

сълзите за тебе.

На връх аз качих се

и камъни мятах,

така разярих се,

крещях в планината.

Ехото гневно

тишината разчупи,

сърцето ми ревна

от непосилната мъка.

Небето заплака,

заплака с глас,

натъжи се гората,

хвърчаха листа...