Въстание
479
0
0
В сърцето ми гръмна
топче черешово,
щом разбрах,
че да те имам не мога.
Вдигна въстание
душата ми клета,
в свръх отчаяние
от съдбата проклета.
Куршуми се ляха
все срещу нея,
от очите преляха
сълзите за тебе.
На връх аз качих се
и камъни мятах,
така разярих се,
крещях в планината.
Ехото гневно
тишината разчупи,
сърцето ми ревна
от непосилната мъка.
Небето заплака,
заплака с глас,
натъжи се гората,
хвърчаха листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
