29 jun 2007, 13:06

Вътре в мен

  Poesía
862 0 9
Отвън изглеждам безразлична,
а вътре в мен кипи живот:
въпроси в мисълта ми тичат,
тревоги във сърцето бдят,
в ръцете ми трепери нежност,
в очите раждат се сълзи,
по устните усмивки тлеят...
а смях пък щом ме озари,
разпръсвам се във цветен хаос
по шепите на радостта.
И всичко в мене е подарък
за празника на младостта.

Отвън изглеждам безразлична,
но вътре в мен кипи живот...
Човекът на света прилича -
докрай не спира своя ход.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...