27 feb 2016, 10:12

Вътрешна борба... вътрешен глас... 

  Poesía » Filosófica
461 0 3

В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ.
И ти се ѝска сред свои да сѝ.
Баща и майка с душѝ в пустота -
По теб да не вехнат сред самота.

 

.............................................................................

 

Върнѝ се, върнѝ! -
Не е срамòтно ! -
Сред свои ще сѝ! -
Ще е страхотно!...

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ударенията са заради родната диаспора - заради някое българче,
    родено и пораснало не в България, а в Хикс-ландия и несвикнало поради местния език с нашенските ударения и интонации в самите изречения, но живо интересуващо се от родния си език и то - живия език, говорещ се днес в Родината на родителите му.
    Многоточието е, защото винаги има нещо недоизказано, което четящият поне за себе си може би ще иска да добави.
  • И „родната“ ни „простотия“, върнеш ли се, в умност обърнѝ я! !
  • Ех...
Propuestas
: ??:??