27 февр. 2016 г., 10:12
Вътрешна борба... вътрешен глас...
В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ.
И ти се ѝска сред свои да сѝ.
Баща и майка с душѝ в пустота -
По теб да не вехнат сред самота.
.............................................................................
Върнѝ се, върнѝ! -
Не е срамòтно ! -
Сред свои ще сѝ! -
Ще е страхотно!...
© Стоян Минев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И „родната“ ни „простотия“, върнеш ли се, в умност обърнѝ я!
! -
Ех...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
родено и пораснало не в България, а в Хикс-ландия и несвикнало поради местния език с нашенските ударения и интонации в самите изречения, но живо интересуващо се от родния си език и то - живия език, говорещ се днес в Родината на родителите му.
Многоточието е, защото винаги има нещо недоизказано, което четящият поне за себе си може би ще иска да добави.