Feb 27, 2016, 10:12 AM

Вътрешна борба... вътрешен глас...

589 0 3

В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ.
И ти се ѝска сред свои да сѝ.
Баща и майка с душѝ в пустота -
По теб да не вехнат сред самота.

 

.............................................................................

 

Върнѝ се, върнѝ! -
Не е срамòтно ! -
Сред свои ще сѝ! -
Ще е страхотно!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ударенията са заради родната диаспора - заради някое българче,
    родено и пораснало не в България, а в Хикс-ландия и несвикнало поради местния език с нашенските ударения и интонации в самите изречения, но живо интересуващо се от родния си език и то - живия език, говорещ се днес в Родината на родителите му.
    Многоточието е, защото винаги има нещо недоизказано, което четящият поне за себе си може би ще иска да добави.
  • И „родната“ ни „простотия“, върнеш ли се, в умност обърнѝ я! !
  • Ех...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...