Във думите съм скрила светлина...
Във думите съм скрила светлина...
Сънувам ли свят на поезия?
Sanvali
Във думите съм скрила светлина,
от сричките безмълвна я разплитам,
разказвам в нея тихо любовта,
далече във безкрайното политам.
Превръщам се във сребърна звезда
и всички свои тайни доизписвам,
във небосвода скитам и блестя,
косите си измислена разлиствам.
Един орел ме следва със очи
и пази тишината в мойте кости,
от нея във душата ми вали,
вълшебен дъжд сред есенните нощи.
А в утрото отново съм жена –
една красива многозвучна нежност
и все така към бъдното горя,
еднопосочно със космическата вечност.
04.11.2016г.
Елица
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
