Във думите съм скрила светлина...

Поезия » Любовна

541 3 5

Сънувам ли свят на поезия?
Sanvali

Във думите съм скрила светлина,

от сричките безмълвна я разплитам,

разказвам в нея тихо любовта,

далече във безкрайното политам.

Превръщам се във сребърна звезда

и всички свои тайни доизписвам,

във небосвода скитам и блестя,

косите си измислена разлиствам.

Един орел ме следва със очи

и пази тишината в мойте кости,

от нея във душата ми вали,

вълшебен дъжд сред есенните нощи.

А в утрото отново съм жена –

една красива многозвучна нежност

и все така към бъдното горя,

еднопосочно със космическата вечност.

04.11.2016г.

Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Papalisimo (Давид Иванов)

!!!

2017-09-11T20:45:49+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

Гавраил, Кати, Вики, благодаря ви, че наминахте и коментирахте, приятели. Стимулирате ме да продължа от време на време да качвам и тук някои от поетичните нещица, които излизат при мен... Усмихнат ден!

2017-09-07T15:24:00+03:00
Самодива (Вики)

Много хубаво!

2017-09-07T08:19:09+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за хубавия стих, Елица!

2017-09-06T23:09:28+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много ми хареса определението за жена,"една красива,многозвучна нежност".Животът е многоцветна палитра и ние трябва да го пренарисуваме и с думи.

2017-09-06T21:29:08+03:00