21 jun 2011, 14:38

Във дълбините на греха

2.6K 2 4

***


Потъвам в теб... изгубвам се..
безсрамното ми тяло
като въже се вплита  
вселена от усещане...
докосване и стон,
две устни хищни, ненаситно парещи,
зовящи, търсещи
разковничето на страстта
във дълбините от усещане за грях и красота…

Ръцете ми треперещи извайват
настръхналите форми,
алчни мисли, прегръдки жадни...
и плът притиска се в плътта...
и пламъкът в пожар прераства.
Роса и капки, стон безумен,
проникване и бездна,
безмилостно отдаване...
тревожна същност...
пресушена от раздаване...
във вихър от любовни страсти...
експлозия на влажни гейзери
по нас потича неприлично…

Вълнуваща, ленива красота и трепетът ти...
вълна ти моя с бели гриви, 
в мен разбила се,
оная непреходна топлина
и болка, толкова томителна,
прелюдия от капки и възторг,
очаквано, потъване
във дълбините на греха…

Сълза ли виждам да искри?
Замлъкна тихата вълна
и лъч светлинен озари я,
и спря се във очите ти, през мен преминали,
не беше синята луна,
а моят танц
искрящо топъл…
застина плачеща река във нас...
изля се
във греха ни, пясъчно пустинен…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и истинско!
  • ...едно от малкото неща с истинска стойност тук, в "еротичната поезия"... и в същото време то контрастира с шеговития и многозначителен тон смятан за нещо нормално тук... но точно тази сериозност носи усещането за извисяване и дълбочина, за простиране в пространството... вероятно някои неща и аз бих ги казал по този начин, вероятно и аз бих изразил подобно отношение... но някои неща не могат да бъдат казани от мъже, а други не могат да бъдат казани от жени... ако бях хакер, щях да дам 7, а не 6...
  • въздействащ стих
  • Много въздействащ стих,който ме пренесе във един друг свят в който съм мечтал да попадна..Благодаря Ви Анна....С интерес очаквам някое от следващите Ви произведения ..

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...