***
Потъвам в теб... изгубвам се..
безсрамното ми тяло
като въже се вплита
вселена от усещане...
докосване и стон,
две устни хищни, ненаситно парещи,
зовящи, търсещи
разковничето на страстта
във дълбините от усещане за грях и красота…
Ръцете ми треперещи извайват
настръхналите форми,
алчни мисли, прегръдки жадни...
и плът притиска се в плътта...
и пламъкът в пожар прераства.
Роса и капки, стон безумен,
проникване и бездна,
безмилостно отдаване...
тревожна същност...
пресушена от раздаване...
във вихър от любовни страсти...
експлозия на влажни гейзери
по нас потича неприлично…
Вълнуваща, ленива красота и трепетът ти...
вълна ти моя с бели гриви,
в мен разбила се,
оная непреходна топлина
и болка, толкова томителна,
прелюдия от капки и възторг,
очаквано, потъване
във дълбините на греха…
Сълза ли виждам да искри?
Замлъкна тихата вълна
и лъч светлинен озари я,
и спря се във очите ти, през мен преминали,
не беше синята луна,
а моят танц
искрящо топъл…
застина плачеща река във нас...
изля се
във греха ни, пясъчно пустинен…
© Анна Димитрова Всички права запазени