25 oct 2008, 17:28

Във колата на Дявола

816 0 5
Има пътища минати
със бързи мотори.
Има кратко “довиждане”,
или дълго говорене.

По неравните пътища
във колата на Дявола,
пред избори купища:
аз си мисля за теб.

Като полъх от общите спомени,
като спомен от снимките стари,
виждам:

две са вратите отворени,

и през двете да мина?
Едва ли.

Даже зима в градината вън
и листата на лятото в лед –
в най-големия студ,
в най-дълбокия сън:
аз си мисля за теб.

1996-2002
2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...