25 окт. 2008 г., 17:28

Във колата на Дявола

818 0 5
Има пътища минати
със бързи мотори.
Има кратко “довиждане”,
или дълго говорене.

По неравните пътища
във колата на Дявола,
пред избори купища:
аз си мисля за теб.

Като полъх от общите спомени,
като спомен от снимките стари,
виждам:

две са вратите отворени,

и през двете да мина?
Едва ли.

Даже зима в градината вън
и листата на лятото в лед –
в най-големия студ,
в най-дълбокия сън:
аз си мисля за теб.

1996-2002
2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...