23 ago 2007, 22:55

Във очите ми - сухи пристанища...

  Poesía
929 0 15
 

Като корени, впити пътища.

Жълти листи отронва жаждата.

Във душата ми струна стържеща

пие болка, а песен ражда.


Срещите ни - дълго изпращане.

Гасне фарът, нагарчат думите...

Във очите ми - сухи пристанища -

ти се давиш по пълнолуние.


Аз в съня ти от нежност губя се...

Преди съмване пак те заричам:

щом съдба е да бъдеш с друга,

то поне както мен я обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • пресъхна ми пристанището
    от твоя стих...

    а предвещавах буря.
  • "Срещите ни - дълго изпращане.

    Гасне фарът, нагарчат думите...

    Във очите ми - сухи пристанища -

    ти се давиш по пълнолуние."-това ми е любимата 4аст.Страшно много ми хареса!


  • много хубаво...
  • Въздейства много!!!
  • Благодаря на всички! Прегръдки има за всички. Някои ще си ги получат и наживо утре. Маги, теб ще те открия и в Пловдив!
    Цонче, трудно ми е да отговоря на въпроса ти, просто ми идва отвътре - с ритъма, римата... Има стихове, които се пишат на един дъх, този със сигурност беше от тах. Това е.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...