Във онова хипотетично утро
Във онова хипотетично утро,
(то непременно ще е пролетно)
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония.
И ще очакват да се възхитя,
от ефимерната им красота, разбира се,
но ще ги забележа чак по–късно,
когато имам и за тях очи...
Ще си излязъл вече някъде,
където вероятно няма вишни.
Аз ще съм свикнала с това
(аз и сега съм свикнала)...
Но в онова хипотетично утро,
ще ми е хубаво да съм сама.
Ще съм разбрала най–накрая,
че самотата ми е пълна, пълна...
И няма място за печал!
Във онова хипотетично утро,
когато вишните цъфтят невинно,
ще съм щастлива... може би.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
